вело трекинг рафтинг
 
популярно научно  
Най-ценното богатсво на света – биоразнообразието

В последните години широка популярност придоби терминът „биоразнообразие” или „биологично разнообразие”. Защо се използва толкова често днес? Защо има специален закон за него, защо се защитава дори от Конституцията и за него се подписват международни договори и се провеждат световни конгреси на най-високо ниво?
Биоразнообразието е самия живот на нашата планета. И неговото оцеляване и опазване е всъщност оцеляването на Земята и естествено нашето оцеляване – като биологичен вид, част от природата и като уникално и неповторимо творение на еволюцията.
Биоразнообразието е навсякъде – в горещите гейзери и ледените планински води, в безбрежните пустини и в непроходимите джунгли, в безжизнените на пръв поглед скални пукнатини и в цветните ливади, в най-дълбоките морски дълбини и в ефира на небето. Биоразнообразието е това, което отличава нашата планета от милиардите други подобни на нея във Вселената, то е това, което я прави жива и неповторима.
Понятието биоразнообразие /biodiversity/ се предлага от американския учен Уолтър Роузън през 1985 г и произлиза от гръцкото „bios” – живот и английското diversity – разнообразие. Това е цялото многообразие на живи форми на планетата Земя и нещо повече – многообразието на условия за съществуване и многообразието на всички сложни и заплетени помежду си взаимовръзки между организмите, между организмите и средата и същевременно влиянието, което оказва неживата природа върху организмите, естествените кръговрати на веществата – всичко, което свързваме с понятието „живот”. И то е съсредоточено в един много тънък слой на нашата планета – биосферата. Всъщност известния ни до този момент в цялата необятна Вселена живот е съсредоточен в един микроскопичен пласт с дебелина не повече от 30 – 40 км. Този толкова сложен, и в същото време толкова прост свят е нашия общ дом. Затова опазването на биоразнообразието е колкото важно, толкова и наложително днес – в епохата на най-голямото унищожение на биологични видове след измирането на гигантските влечуги. При това – предизвикано не от някакви природни катастрофи или космични катаклизми, а от нас самите.

Как е организирано биоразнообразието?
Основно биоразнообразието може да се раздели на 3 нива:
-Генетично – всички индивиди от даден вид са носители на различна генетична информация. Това гарантира оцеляването на вида при различни условия на средата, както и възможностите на видовете да реагират на природни промени. Това разнообразие е най-голямо – установено е, че броят на генетичните комбинации при човек надхвърля броя на атомите във Вселената. Генетичното разнообразие е и в основата на еволюционните процеси – различните видове, носители на различни гени в продължение на много години се развиват по различен начин. От тях произлизат нови видове, всеки със специфичен набор от гени и така се продължава еволюцията.
-Видово – най-лесно обяснимото и най-очевидното – разнообразието на биологични видове – микроорганизми, растения, гъби, лишеи, гръбначни и безгръбначни животни. Всъщност видовото ниво на биоразнообразието е това, което най-често се свързва с живата природа. Вътре в самите видове съществува неизброимо разнообразие – както споменахме по-горе – генетичното разнообразие, а между различните видове съществува разнообразие от комбинации, а също и от процеси и взаимовръзки, протичащи между видовете и между тях и средата. Това е и следващото и най-сложно ниво на биоразнообразието:
-Екосистемно – представено от много видове, които са свързани помежду си в сложни и разнообразни взаимоотношения. Видовете, освен това са свързани и със средата, която обитават и в която са в неразривна връзка. Тук е мястото и на потока на енергията и кръговрата на веществата.
Вижда се, че биоразнообразието е сложен комплекс от гени, видове и екосистеми, които обаче функционират в единство и които зависят едно от други и от средата.

Биоразнообразието под заплаха
Нашето съвремие е един от критичните за съществуването на природата периоди. Никога в земната история живия и неживия свят са били подложени на такъв стихиен и унищожителен начин. „Заслугата” за това е на един широкоразпространен и безмилостен биологичен вид – човекът. Какви са причините всекидневно нашата природа да губи част от своето богатство?
-изчезването на видове е естествен еволюционен процес. Счита се, че днес са изчезнали 99, 9% от видовете, които са съществували някога! През различните периоди от развитието на Земята едни видове са господствали и са поддискали други, които са изчезвали. Изчезване на видове е имало и в резултат на природни катастрофи – изригвания на вулкани, мощни земетресения и вълни цунами, сблъсъси с гигантски метеориди, ледникови преиоди и глобални затопляния. Процесът на изчезване на видове обаче се засилва неимоверно, вследствие на човешката дейност. За последните 4 века са изчезнали повече от 400 вида птици и бозайници. Днес ежедневно губим завинаги поне по един растителен и животински вид. Някои видове изчезват преди още да бъдат открити за науката. Причините за това са много и често са във връзка едни с други – загуба на местообитания – изсичане на гори, разиораване на равнините, настъплението на пустинята, пресушаването на влажни зони, сторителството (жилищно, туристическо и индустриално), замърсяванията, глобалните промени на климата, нахлуването на чужди за екосистемите видове, покарването на пътища, прекомерното ползване на природни ресурси и видове, генномодифицираните организми, пожарите и наводненията...
Всички тези заплахи по отделно и в съчетание водят до загуба на биологични видове, нарушаване на естествените природни процеси и в един момент ще се обърнат срещу човека. Ето защо ние като природозащитници сме призвани да изпълним мисията си – да помогнем на природата да съхрани най-ценното си творение – живота!

 

Биоразнообразието на България
С голяма гордост можем да кажем, че България е една от най-богатите на биологично разнообразие държави в Европа. И нещо повече – то все още е добре запазено и в много случаи българската природа предлага последно убежище за много растителни и животински видове на континента. На какво се дължи това? Защо толкова малка по площ държава има такова неизмеримо количество природно богатство? Причините са няколко:
-Географско положение. Ако погледнем картата на Европа ще видим, че нашата държава всъщност се намира на един огромен кръстопът – от югоизток е Мала Азия, която е свързана с големите планини и равнини на централна Азия, а на юг и с горещата Африка; от изток е Черно море, даващо връзка с Кавказ и долините на Дон, Днепър, от север започват степите на Средна Източна Европа и се е растлала долината на Дунав, от юг е топлото Средиземно море със своето неповторимо и пребогато биоразнообразие, от запад започват веригите на Алпите и долините на големите средноевропейски реки. Всички тези допирни точки с различни райони, характеризиращи се със специфично биоразнообразие са причина при нас, досущ като в кръстопът да си дават среща представители на растителни и животински видове, характерни за тези райони. Българската флора и фауна са сложен комплекс от видове, които са произлезли в съседните на нас области и са намерили тук подходящи за своето развитие условия.
-Климат. Той се определя от кръстопътното положение на страната – от юг и югоизток своята топлина растила Средиземноморието, от изток – Черно море, от север е влияние оказва мразовитите Сибир и Скандинавия, а от запад – отдалеченото на 3000 км топло течение Гълфстрийм носи през континента към нас влага и топлина. Всъщност нашата страна е подложена на разнообразни климатични влияния, които съчетани с разнообразния релеф дават неизброими варианти на микроклиматични условия в различните региони, които пък от своя страна определят удивителното разнообразие на живия свят.
-Релеф – България е дарена с пребогат на форми и образувания релеф – дълбоки речни долини се ограждат от високи планини, обширни равнини и низини се сменят от плоски плата и ниски хълмове, пълноводни и чисти реки чертаят извечния път към морето, топли крайморски лагуни и устия на реки, блата и ледникови бисерни езера от минали времена, море, къпещо спокойни плажове или сурови скални брегове, пещери и скални венци, подпланински котловини и обработваеми земи – разнообразието е неизброимо. Всъщност на територията на България днес са представени във височина всички климатични пояси на Земята, с излкючение на екваториалния, тропичния и вечните ледове. Разнообразието на релефа и климата са в основата днес България да се нарежда сред европейските държави с най-голямо биоразнообразие.
- Геоложко минало. Както споменахме през Кватернер /Плейстоцен/ климатът започва да се захлажда и засушава. Това е довело до ледникова епоха, заличила голяма част от живия свят на Терциера. Високите на места в Европа до 2 км ледници обаче  не са достигнали територията на съвременна България и това е пощадило голяма част от растенията и животните, резпространени тогава. Други, подгонени от суровите условия на Севера са намерили тук своя нов гостоприемен дом, а трети са се новообразували в резултат на променените климатични условия. По това време ледников период по нашите земи е имало само във високите части на Рила, Пирин, Славянка, Витоша, Беласица, Стара планина и Родопите. Днес следите на ледниците все още се виждат в причудливите форми на релефа на тези планини, ледниковите езера и циркуси, морените, но и в уникалните растителни и животински видове, голяма част от които са реликти и ендемити.
- Видообразуване – днес територията на България е едно от най-активните места в Европа, където се зараждат нови видове – т.н. формообразувателни огнища – в продължение на хиляди и хиляди години определени видове растения и животни претърпяват редица промени и се превръщат най-напред в нови форми, след това в подвидове и накрая, след много поколения – в нови видове. Това е т.н. процес на видообразуване. В момента в нашата страна се намират центрове на видообразуване на много групи безгръбначни и растения /други???/ - например мащерките, шапичетата, лопените, розите и много други. Като най-мощни огнища за образуване на нови видове са Рила, Пирин, Стара планина и Родопите. Именно на видообразуването се дължи факта, че флората и фауната на България имат един от най-високите за Европа процент на ендемити – видове, които се срещат единствено на определена територия и никъде другаде по света.
Всички тези причини, заедно или поотделно правят България днес един от последните оазиси – пазители на биоразнообразието в Европа. Нашата държава се нарежда по богатство на природни елементи непосредствено след такива страни като Франция, Испания, Италия, Гърция и Турция, а тези страни могат да се похвалят с няколко пъти по-голяма територия от нашата и по-разнообразни климатични условия.

 

Биоразнообразието на Западни гранични планини

Оазис на съхраненото биоразнообразие се оказаха и тези  малки, непознати и малко популярни планини – Краище, Верила, Руй, Малашевска, Осоговска, Огражден, Влахина, наричани Западни гранияни планини. По билата на тези планини преминава държавната граница на България с Република Сърбия и Република Македония. Фактът, че са разположени на границите на България ги прави важни екологични коридори, с голямо значение за оцеляването на много видове. Липсата на големи населени места в тези планини е довело до запазване на чистотата и девствената им природа, предоставяйки добри условия за нетрадиционен туризъм.
Тези планини дават убежище на някой удивителни, застрашени от изчезване видове, които се нуждаят от опазване и специални грижи. Ето някой от тях:

ВИДРА
Удивителен бозайник, застрашен на световно ниво. Живее по бреговете на реките, гъсто обрасли с растителност и гори или по скалисти брегове. Може да се наблюдава и ловувайки в морето. Много добър плувец, ловуваш през нощта, ловко улавящ риба, дори и в пълна тъмнина. Именно поради тази причина много животни стават жертва на рибарски мрежи или са убивани от рибарите. Заплахи за вида са загубата на местообитания, замърсяване на водите, водещо до пропускливост на кожата, охлаждане и умиране, както и директно отравяне, строителството на малки ВЕЦ, бракониерство заради ценната кожа на този бозайник. Всички тези фактори са причина видрата да е изчезнала в много страни на Европа. България все още има една от най-стабилните популации на видра, но с много ниска численост.
ПРИЛЕПИ
Прилепите са едни от най-древните бозайници. Появили са се преди около 55 млн. години, а днес заедно с гризачите са най-разпространените млекопитаещи в света. България е една от европейските страни с най-богата прилепна фауна – 30 вида. Това се дължи на разнообразните климатични фактори и местообитания, на запазените все още стари гори и множество пещери. Прилепите са единствените бозайници, използващи активен полет, при това със завидно умение и с помощта на ултразвук успяват в абсолютна тъмнина да уловят и най-малкото насекомо. Въпреки твърдението, че прилепите са слепи, това не е така – те пълноценно използват зрението си.
Българските прилепи са изключително насекомоядни. Един прилеп с тегло 15 грама изяжда от април до октомври около 1,8 кг насекоми! Прилепите използват най-разнообразни местообитания – пещери, минни галерии, скални цепнатини, дървета, жилищни и други постройки. Характерна е смяната на зимни и летни убежища. Повечето прилепи раждат само по едно малко, което женските кърмят. Това е периодът, когато тези животни са най-застрашени – ако бъдат обезпокоени, малките падат от майките и са обречени. Опасен е и периодът на зимен сън. Тогава жизнените функции са сведени до минимум и едно евентуално събуждане води до бърза загуба на енергия, която прилепите не могат да компенсират, защото тогава липсва тяхната храна. Подобно на птиците, някои прилепи извършват миграции, обикновено не по-дълги от 100 – 300 км, но са известни и случаи с дължина над 1000 км.
Прилепите са изключително непознати, интересни и напълно безвредни животни. Те несправедливо са обвинявани за покровители на тъмните сили, предвестници и причинители на нещастие. Това естествено не е така, а напротив, в районите където живеят прилепи, насекомите почти никога не се превръщат в бедствие. Жертви на суеверия поради тяхната силна привързаност към определени, ненакърнени от човека местообитания, те са изключително уязвими от нашата дейност. Веднъж напуснали ни, те никога не се завръщат обратно!
ПЪСТЪР ПОР
Едни от най-редките български бозайници. Населяват открити пространства, хранят се най-вече с гризачи – лалугери, хомяци, по-рядко с гущери, змии, птици. Загубата на местообитания и бракониерството, са причина днес те или техните следи да се наблюдават изключително рядко. Много съобразителни и интелигентни животни, те носят незаслужено славата на безпощадни убийци. Както всички порови – невестулки, златки, белки, те се преследват от човека заради щетите, които нанасят на стопаните. В повечето случаи обаче те са пренебрежимо малки и не оправдават убиването им.
СУХОЗЕМНИ КОСТЕНУРКИ
В България се срещат два вида сухоземни костенурки – шипобедрената и шипоопашатата. За съжаление все по-рядко срещащи се, а на много места и вече изчезнали. Тези древни същества, съвременници на динозаврите и невероятният юрски свят, оцелели и преминали през толкова природни катастрофи и катаклизми, в съвремието намериха своя непобедим враг – Човекът. Костенурките не притежават красивото оперение и певческите способности на птиците, нито сложното поведение на бозайниците, които им помагат по време на размножителния период. Единственото, което е нужно, за да се размножават е да се срещнат. И колкото по малко са, толкова по-рядко могат да се срещнат и да оставят потомство. На много места у нас, а и в целия им ареал костенурките изчезват необратимо и само от тяхното целенасочено опазване зависи тези видове да продължат живота си на Земята. Събирането за колекции и продажбата за сувенири, яденето на костенурки, разрушаването на местообитанията им, строителството, прокарването на пътища и горските пожари са заплахите, с които ако не се преборим ще имаме възможност да виждаме костенурки, единствено в музеите и зоопарковете.
ЮЖЕН ГРЕБЕНЕСТ ТРИТОН
Едно от най-древните днес съществуващи сухоземни животни, тритона носи името на древногръцкия бог на Морето, син на Посейдон - Тритон. Той е един от малкото оцелели до днес представители на опашатите земноводни. Той е естествен обитател на застоели води - блата, локви, езера. Отличава се със своята опашка и характерния "гребен" по продължение на гърба. Коремчето е яркооцветено, изпъстрено с черни неправилни петна. Известен е с удивителната си способност да възстановява увредени или откъснати части от тялото си - регенерация. Той остава жив дори при такива наранявания, при които останалите животни биха загинали. Може да възстановява с удивително съвършенство откъснати крайници, опашка, дори очи. Откъснатата опашка за разлика от гущерите се възстановява заедно с членчетата от гръбначния стълб.
Числеността му намалява предимно поради унищожаване на местообитанията му и затова видът е защитен от закона.

ВЪЛК
Вълкът е хищник, който живее в гъстите гори, далече от населените места. Прилича на голямо куче. Отличава се по силно окосмената и рунтава опашка, която държи винаги права и увиснала. При бягане тя му служи като кормило. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори. Понякога преминава до 100 километра за един ден.
Вълкът е много предпазлив. Очите му са черни и широко отворени, зрението му е добре развито, но е по-слабо от слуха.
Храната си търси обикновено през нощта. Когато напада, проявява голяма сръчност и прибягва до хитрости. Търкаля се, играе, скача и отведнаж се хвърля върху жертвата. Не напада близко до леговището си. Яде диви и домашни животни. Когато няма месо, яде и плодове. Напада хора по изключение, и то само зиме, когато е изгладнял.
Напролет вълчицата си избира леговище — изкопава си дупка до някой дънер и я постила с трева и мъх. Тук ражда през април десетина слепи вълчета, които проглеждат след около две седмици. Майката ги кърми около месец и половина. .
Наесен тръгват за храна на глутници от по 7—8 вълка. Глутницата се състои от майката и порасналите вече вълчета.

МЕЧКА
Кафявата мечка е символният вид за българската природа. Тя живее в горски местности на териториата на почти всичките ни планини. Въпреки че изглежда тромава, на кратки разстояния може да тича със скорост 45 километра в час.
Храни се с корени, жълъди и млади треви. Обича горски ягоди, малини и боровинки,  диви ябълки сливи и круши. През лятото кафявите мечки прекарват значително време в хранене, тъй като имат нужда от средно 14 килограма храна на ден. По-голямата част от зимата прекарват в сън в леговищата си. Живеят от натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнеят, излизат навън. Когато храната не стига, мечките убиват по-дребни от тях животни.
Малките мечета се раждат по време на зимния сън на мечката. Женската ражда през 2-3 години от 1 до 3 малки, които в началото са слепи и голи и тежат едва по 350 грама. Те бозаят мляко от майка си, докато навършат три месеца, и порастват много бързо. През пролетта излизат навън да играят и да се учат да се бият и ловуват. Малките кафяви мечета растат много бързо - през първата година след раждането си малкото увеличава размерите си почти 200 пъти.